Новини

Училищата в новото хилядолетие?

Не са малко случаите, когато учителите се оплакват от своите ученици, твърдейки, че всяко следващо поколение е по-лошо от предишното и че днес вече учебния процес не е този, който е бил използван в миналото. От друга страна много възрастни хора смятат с неудовослтвие, че младите хора вече са като тези от едно време…

Бихме могли да кажем, че това е норма за разликите между поколенията, при която възрастните гледат на младите хора с неодобрение, докато младите гледат на възрастните с нетърпимост, дори ако в определени случаи, всеки един може да бъде любопитен или внимателен към света на другия.

Но през тези години разликите между поколенията със сигурност се задълбочават и учителите, които постоянно са в контакт с младите хора и работят с тях, трябва да са наясно защо.

Запознаването с миналото може да ни помогне да разберем. От хиляди години предаването на знания от едно поколение на друго се осъществява чрез практиката и речта: от баща на син, от майка на дъщеря, от майстор на чирак, от възрастните към младите и т.н. Знанието е колективно благо и се запазва като се предава от едно поколение на друго. Обикновено в учебните часове, най-често се ползваше гласът, езикът използваше формите, които благоприятстват запаметяването (поговорки, стихотворения, готови фрази и т.н.) и мисълта, която, както знаем е тясно свързана с езика, достига по начини, които формират знания, умения и нови преживявания. Дори днес научаваме нещо по този начин и част от населението на света използва главно тази форма на предаване и съхранение на знанието.

Нещата се промениха с въвеждането на формите на писменост, но особено след изобретяването на печата, защото именно тази иновация създаде инструмент, който вече не е запазен само за ограничена част от хората на планетата, а е универсално средство за комуникация. Използването на пергамента, папируса, хартията и др. имат много важни последици: паметта вече не беше толкова необходима, тъй като съдържанието можеше да се пренесе върху тези носители на информация. По този начин стана възможно да се разшири полето на познанието отвъд онова, което може да се запомни. Езикът, използван на хартия, беше организиран в логически и последователни блокове, в отделни книги, разделени на глави и параграфи. Така мисълта, свързана с този език, е станала аналитична и систематична.

Резултатът от този начин на мислене са дисциплините, каквито ги разглеждаме днес, органично разделени на сфери на знанието и способни да произвеждат задълбочени прозрения и сериозни специализации. Да не забравяме, че дисциплините, на които много от нас и особено университетския свят толкова много харесваме, са сравнително скорошен исторически продукт.

Това обаче е начинът на мислене на онези от нас, които сме родени преди 80-те години на миналия век и мисля, че не съм единствената, която, ако трябва да уча чужд език, първо започвам от граматиката, както и, когато си купя нов уред, веднага търся книжка с инструкции.

От осемдесетте години на ХХ век, за втори път в историята, друго технологично нововъведение (в случая ИТ технологиите за информация и комуникация) промениха начина на познаване и предаване на знания. Този нов дигитален, друг език, вече не е последователен, а свързващ и мултимедиен и това води до нов начин на мислене, вече не съсредоточен върху логическите връзки, а към асоциациията и аналогията, според методи, които не следват праволинейно, а продължават като се раздвояват или преплитат.

Неизбежно е хората, които използват все по-разнообразни и сложни цифрови инструменти, откакто са се родили, ще имат различен начин на мислене от тези, които са се запознали с тях едва като възрастни. Някои учени стигат дотам, че казват, че новите поколения са антропологически различни.

Следователно е очевидно, че учениците, които посещават училище днес, не са същите като тези, които са го посещавали през последните десетилетия.  Те се информират и общуват по различен начин, мислят различно, тяхната логика е по-асоциативна от дедуктивна, времето им за концентрация е по-малко и те са по-способни да преминават от един контекст в друг по често интуитивен начин, но не по тази причина са и по-малко ефективни.

Ясно е, че тези ученици няма да могат да се поберат в рамката на училище, изцяло фокусирано върху отделни предмети, графици, програми и дори неформално учене, с водещата роля на учителя, което потвърждава вътрешната логика на дисциплините. Неслучайно много от най-креативните умове през тези години са израснали извън училището.

Пред тази промяна в епохата не е достатъчно да се оборудвате с ИКТ или електронни дневници Важното е да разпознавате и приемате, че учениците са различни, но не непременно по-лоши. Учителите трябва да преодолеят чувството на неудовлетвореност и усещането, което изпитват, когато осъзнаят, че това, което са преподавали доскоро, вече не е важно за това ново поколение, което черпи информация по други канали и се изразява чрез други медии, както и да има неясното бъдеще на граждани и работа.

Това е основното предизвикателство, с което училището се сблъсква днес, защото неговата задача е да предаде на новите поколения незаменимото културно наследство, идващо от миналото, и да ги подготви за бъдещия живот на граждани и работници, но няма да може да го развива ако отказва да признае, че в дигитален и глобализиран свят, училищното образование трябва да промени радикално целите, съдържанието и методите си. Под това нямам предвид, че учителите трябва да се отказват от себе си и да се адаптират към логиката на учениците. Както в случая на всички различия, така и в този между учители и ученици, между възрастни и млади хора, трябва да се използват принципите на междукултурното възпитание: не като предварителната преценка и поради това отказ и неразбиране, а като опит да се познаваме взаимно, да се разбираме и да се опитваме да правим иновативни обмени, полезни и за двете страни.

Така че кой знае, учителят може би ще може да провокира учениците да разберат защо за нея и други като нея този литературен текст има голямо значение, точно както ще може да оцени, дали учениците, разбрали това значение, биха го използвали като  послание (съобщение) в социалните медии или за техен мултимедиен продукт.

Автор: Марина Меди Италия/ [1]



[1] Марина Меди е преподавала италиански и история. От 1993 г. е обучител на учители, по-специално по планиране на учебната история. Тя е част от борда на асоциацията IRIS и е член на CU092 и CRES Mani Tese.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *