Защо глобалното гражданско образование е важно

глобално гражданство

Глобално гражданство

Концепцията за глобално гражданство не е нова. От Диоген до Кант, до съвременни учени като Куам Апиа, глобалното гражданство широко се дискутира и тълкува в академичната общност. В основата си, обаче, разбирането за глобалното гражданство често включва замъгляването на местното и глобалното и вземането на космополитен вид. Глобалното гражданство може да се разбира като личен процес на трансформация през целия живот към чувства на солидарност към онези, към които сме обвързани в културно и географско отношение. Образованието, което е целенасочено структурирано обучение, се разглежда като ключ за възпитанието на следващото поколение глобални граждани /MarkusPalmén, https://epale.ec.europa.eu/bg/blog/globalno-grazhdansko-obrazovanie-priznavane-na-znachenieto-na-neformalnite-prostranstva-za/.

Какво е Глобално гражданско образование?

Глобалното образование по определение на Съвета на Европа, е образование, което отваря ума и сърцето за взаимовръзките и приликите, които съществуват между хората и общностите по света. То дава на младите хора, от които зависи бъдещето, знанията, уменията и ценностите, които ще им помогнат да направят бъдещето на света справедливо и споделено.

Глобалното образование поставя акцент върху изследване на взаимовръзките, които съществуват между държавите, между общностите, между хората в глобалната обществена среда, то се фокусира и върху развиване на умения на младите хора да действат съобразно знанията за тези взаимовръзки и върху ценностите на глобалния гражданин /Лилия Кръстева, Сдружение „ЕЛА“, www.devedu.eu/

ЮНЕСКО описва образованието за глобално гражданство като практика, която развива усещането за принадлежност към по-широка общност и общо човечество и подчертава политическите, икономическите, социалните и културните взаимозависимости и взаимовръзката между местно и национално и глобално.ЮНЕСКО счита също така, че общите цели на глобалното гражданско образование могат да бъдат разделени на конкретни цели, които принадлежат на три различни, но тясно свързани помежду си образователни измерения:

  • Познавателни цели: придобиване на знания, разбиране и критично мислене по глобални, регионални, национални и местни проблеми, както и за взаимосвързаността и взаимозависимостта на различните страни и население.
  • Социално-емоционални цели: развиване на чувство за принадлежност към човечеството, споделяне на ценности и отговорности, съпричастност, солидарност и уважение към различията и многообразието.
  • Поведенчески цели: да се научим да действаме ефективно и отговорно на местно, национално и глобално ниво, за по-спокоен и устойчив свят.

Глобалната перспектива пред Глобално гражданско образование:

  • дискутира теми като взаимна зависимост, бедност и социална справедливост, идентичност и културно многообразие, разрешаване на конфликти, човешки права и отговорности, околна среда;
  • поставя акцент върху бъдещето и възможността, която всеки от нас има да променя и определя това бъдеще;
  • разглежда обществото и средата в тяхната цялост;
  • използва интерактивни методи на обучение, като екипна работа, ролеви игри, дискусии, за да развива умения за ефективно общуване и участие в глобалното общество;
  • изгражда умения за търсене на информация, разбиране, критично мислене;
  • утвърждава ценности като чувство на справедливост, толерантност, отговорност и позитивно, творческо отношение;

Включване в учебния процес

Целта е интересът на младите хора да бъде насочен към изучаване на предизвикателствата, с които се сблъскват други общности по света, както и те да започнат да мислят в контекста на глобалното общество, от което са част. Интегрирането на глобални теми в утвърдения учебен материал може да бъде оставено изцяло на избора на учителя.

Принципите на глобално гражданско образование са централни и отличителни спрямо традиционния подход, който учителят има в рамките на учебната програма. Не е необходимо те да присъстват обособено в отделен предмет при обучението на учениците, за да бъдат учениците наистина приобщени към знанията и уменията, които Глобалното образование насърчава, въпреки, че именно при такова обособяване в учебната програма, резултатите биха били най-добри.

Проект „ПРАВО В ЦЕЛТА!” има за цел да насърчи прилагането на подходите на глобално гражданско образование в различни учебни дисциплини и като глобален подход към работата в училището. Партньорите в проекта сме обединение около идеята, че глобалното гражданско образование трябва да се превърне в подход, чрез който да се преглеждат целите, съдържанието, методологиите и методите за оценка на преподаването на всяка дисциплина, като ги ориентира към обучението на гражданите от глобалния свят, способен да допринесе за постиженията на Програмата на ООН за 2030 г.

Проектът е насочен към училища от средното образование и обединява Целите за устойчиво развитие около 4 от най-горещите глобални проблеми на настоящето: климатичните промени, глобалната миграция, международните неравенства и равенството междуполовете.

Въз основа на натрупан значителен опит на партньорите, ПРАВО В ЦЕЛТА!“ предлага на включените в него учители, нови и разнообразниучебни материали и помагала, който биха могли да бъдат използвани в ежедневното обучение в училищата в България, а именно:

  • Учебни материали и ресурси към тях по теми: климатичните промени, миграция и  международните неравенства ( материалите са достъпни на български език)
  • Наръчник по глобална геоистория, разработен от европейски учители по глобална история, включващ темите на проекта и с подход, който надхвърля национализма и евроцентризма на текстовете, които обикновено се разпространяват. Ръководството може да се използва като основен текст и като допълнителен текст за преподаването на история. Наръчникът е на английски език. Уводната част от него можете да намерите: тук или на международния сайт на проекта: тук .
  • Набор от инструменти за самооценка на училищата, вдъхновени от принципите на глобалното образование. Този оценъчен инструмент ще подпомогне участващите училища и учители да документират напредъка, постигнат от техните ученици от познавателна гледна точка и свързаните с глобалното гражданство умения. Той ще подкрепи училищата да оценяват степента на прилагане на подходите на глобално гражданско образование и приноса му за постигането на Целите за устойчиво развитие  у нас.

Насоки за учителите, които преподават по теми за образованието за глобално гражданство:

  • Подкрепяйте учениците си да си взаимодействат извън структурните учебни ситуации и да разпознават стойността в тях докато го правят.
  • Насърчете ги в процесите на създаване на опит, който стимулира сетивата им. Децата учат по различни начини и такъв цялостен опит може да засили въздействието на обучението. На практика това може да означава учене чрез музика, танци, игри, дискусии, учебни посещения, гостуващи лектори от различни култури или, където е възможно, учебни пътувания.
  • Уважавайте емоциите на учениците, които възникват при проучването на тези теми, позволявайте пространството и времето за тези емоции да бъдат изразени и уважавани както в класната стая, така и извън нея.
  • Създаването на чувство за общност сред учащите помага да се направи непознатото познато. Дискусиите, игрите заедно, всичко това позволява на хората да се свържат и да проявят чувство на свързаност, принадлежност и солидарност.
  • Разнообразявайте учебната си среда и насърчавайте обучаемите да го правят далеч от класната си стая. Това би могло да ги насърчи да четат множество новинарски сайтове, следвайки широк кръг от хора от различни среди в социалните медии, както и да се свързват и взаимодействат с различни хора и места в собствената си общност.