Съдържанието на 3 –те тома на учебното помагало „Глобална история на човечеството“
следва подходът на световната история (или глобалната история), чиято основна философия може да бъде обобщена с цитат от френския мислител Едгар Морен: “Необходимо е да насърчаваме образователни методи, способни да осмислят всеобщите и фундаментални проблеми, и да предлагат конкретни знания и решения относно тях. Това е сериозен проблем, който често остава неразбран”.
В глобалната история, фокусът бива изместен от разделението на националните и местни истории, типични за традиционния подход, към цялостна история на човечеството, която обяснява взаимовръзките, чрез които мъжете и жените създават взаимоотношенията си, и различията в начина на живот – т.е. политическите, икономически и културни различия, които са развити от различните групи от хора..
Благодарение на този подход, учебникът цели да преодолее не само национализма (проблем, който винаги присъства в учебните текстове), но и най-развитата му форма: eвроцентризъм. Както авторите казват във въведението: „Историческите учебници обикновено разказват историята на Европа и нейните взаимоотношения с „останалата част от света“. Този учебник заема категорична не евроцентрична позиция: неговата основна тема не е Европа. Този учебник счита историята на човечеството като резултат от взаимодействия, конфликти и връзки на различни нива“